Нептун – неуловимата планета
През 2020 г. ще се навършат 174 години от откриването на Нептун. Но на езика на самата планета това е малко повече от една година – тя е толкоз надалеч от Слънцето, че с цел да извърши една обиколка към него, са нужни 165 пъти по 365 земни денонощия. Сега Нептун е в същото състояние, в каквото е бил на 23 септември 1846 година, когато берлинският астроном Йохан Гале го открива.
Всъщност още Галилео Галилей следи планетата преди 500 години, само че я дефинира като звезда, близка до Юпитер. А е можел да извърши необикновено изобретение, придвижвайки проучванията на Млечния път с два века и половина, тъй като е видял осмата по раздалеченост от Слънцето планета! Но тя му се сторила звездица, която запокитил в могъщата сянка на „ гръмовержеца ” Юпитер.
Дълго след Галилей,
чак през 19. век, тази звездица приковава вниманието и към нея се разгарят неподозирани пристрастености.
През 1821 година французинът Алексис Бувар прави астрономически таблици на орбитата на Уран – седмата планета в Слънчевата система. Но внезапно британският му сътрудник астроном Томас Хаси открива странни отклонения в координатите. Той счита, че съществува тяло, чиято гравитация въздейства на придвижването на планетата. Бувар приема, че са нужни нови проучвания, само че не ги прави.
През 1834 година Хаси написа на кралския астроном Джордж Ейри. А той дава отговор, че с цел да се обясни „ загадката Уран ”, е належащо да бъдат изследвани няколко негови обиколки към Слънцето. Хаси унива – и има за какво: една обиколка трае 84 години.
Но нещата се развиват по-бързо.
През 1843 година студентът по математика в Кеймбридж Джон Адамс прави калкулации, въз основа на които показва приблизителното местоположение на хипотетичната планета. Младежът не е астроном, нерешителен е, само че продължава да работи. Той написа на ръководителя на локалната университетска обсерватория Джеймс Челис, който очевидно не му обръща задоволително внимание. И въпреки всичко оповестява на кралския астроном Ейри за изчисленията на Адамс и изисква спомагателни сведения, които незабавно получава.
На 21 октомври 1845 година Адамс посещава дома на Ейри,
само че не съумява да се види с него, защото няма авансово уговорена среща. Амбицираният юноша оставя парче хартия с небрежно надраскан текст. В отговор Джордж Ейри за следващ път се заема със задачата да изясни какъв брой мъчно е да се извърши сходно изобретение, искайки от Адамс сведения за методологията, която е употребявал, с цел да доближи до необичайния резултат. До този миг нито една планета не е откривана единствено въз основа на калкулации, и то на един дилетант в астрономията!
Повече от година младежът не изпраща никакъв отговор. По-късно Адамс декларира, че просто не е имал навика да води преписка. Освен това считал, че е дал на Ейри задоволително значима информация, с цел да работи по нея, в случай че реши, че въпросът е важен.
